Articles
Обратната страна на Фирата
Още от 18-ти век учените се опитват да отговорят на въпроса какво се случва на обратната страна на фирата. Полемиките набират скорост още в далечната 1795 г., когато френския математик (Жан Батист Жозеф Фирие, 1768-1830) представя трансформацията на фирие и поставя началото на изследванията в тази насока. Повече от два века учени от целият свят се опитват да отговорят на този фундаментален въпрос, но безуспешно. Мистерията обаче е на път да бъде разбулена и човечеството скоро ще може да надзърне в необозримото.
Чрез разработването на сложен математически апарат, академици от института на Караконя успяха да разбулят тайните на Вселената. Те доказват, че чрез преобразувание на Фирие, Фирата може да се представи като n-мерно пространство на Фирие, което при n=4 има 3 мерна холографска проекция. Последващо наблюдение е възможно чрез прилагането на специален оператор, представляващ сложен математически функционал и позволяващ проектирането на задната страна на фирата върху обикновен цветен телевизор. Учените смятат експериментално да докажат своето откритие като сблъскат фирони с гравитони в големия европейски ускорител CERN. По този начин, те очакват да получат тежки фирони с обратен спин, които са в основата на черната фира и са пряко доказателство за тяхната теория.
Те стигат и още по далеч в своите изчисления. При добавяне на времето като компонента в пространството на фирата се получава паралелна фиро-вселена, а при последващо прилагане на интеграла на Дюамел (Жан Мария Констант Дюамел, 1797–1872) към уравненията на фирите от двете вселени се получава точна константа, представляваща номера на лявата обувка на Караконя. Тази константа поражда голям интерес, защото е в основата на много методи за локализация на Караконя и представлява неизвестната досега компонента в уравнението на сингулярността при застраховане от обратен ъгъл на отражение на черната фира. Също така, в комбинация с метода за анализ на микро-кара-къчовете по градиента на фирата, номерът дава в ръцете на съвременната наука невиждан до сега апарат за анализ на явленията във Вселената на най-ниско ниво и за намиране границата на кара-гравитационната константа.
Ако на някой от вас това звучи прекалено сложно ще предадем накратко думите на академик Иванов:
"... тоест с две думи Караконя не си оставя магарето в калта!"
Кохерентно-корпускулярната фира
Средство за борба с НЛО
Учени от техническия университет във Варна изчислиха, че кохерентно-корпускулярната фира с позитронен или протонен лъч поставен в анизотропно поле на Хигс е най-подходящо за поразяване на НЛО.
Може да се ползва и проточен бойлер но не се препоръчва поради натрупването на котлен камък в световната матрица на съзнанието, довеждащо до последващо излизане от строя на влака Мездра-Чирпан. Причината се крие в обстоятелството, че се цели не физическо унищожение на обекта, а разстройване на системата му за генериране на изкуствена гравитация посредством открито от учените явление на симулирано напомпване на анти-фиро-гравитони по оста зношас на кристал от люспи и последваща фирохилация на кюспе.
Това означава и по-малка мощност на захранване и оттам по-опростен и компактен генератор с много хубав цят. Следователно може и да не е нужно използването на преносим ядрен реактор за генерирането на достатъчно мощен лъч в състояние да свали НЛО на разстояние примерно 80 км. Нужна е мощност по-малка от 2 мегавата или 12 кубика иглолистен матриал.
Според тиражираните данни в средствата за масова информация, относно двигателната система на НЛО същата представлява миниатюрен реактор създаващ изкуствено анти-фирационно поле посредством превръщането с един допълнителен протон на неотбелязан в Менделеевата таблица свръхтежък елемент с атомно число 115 в елемент 116, от чиито разпад се получава изкуствена гравитация на квантово равнище, която се превръща в нютонова гравитация посредством три гравитационни ускорителя, които чертаят собствено самостоятелно управляемо гравитационно поле около обекта, а остатъчната антифира се преобразува във фира чрез кондензатор на Михайлов-Ненов.
Логично е, че мощен концентриран корпускулярен лъч от заредена кохерентна фира би могъл да наруши поддържането на това изкуствено анти-фирационно поле в резултат на което НЛО просто да падне на земята. Забележителното тук е че положението на НЛО във време-пространсвото е без значение, поради ефекта на моментално дислоциране на извънземната материя чрез фиро-итератор сканиращ континиума чрез прости аритметични операции над оператор на Лаплас. Кохерентна фира за разлика от които и да е извънземен лъч от насочени квази фири се движи със скорост от порядъка на 840 000 020 км./сек. и НЛО един път допуснал активиране на системата срещу себе си не би могъл да реагира по никакъв начин в случай на успешен пуск.
Лъчът трябва да не бъде прекалено фокусиран и да въздейства цялостно върху обекта, за да не излезе от контрол крайно опасната фирохилация, която протича в секретна маза с денивелация 3.7м. Денивелацията се дължи на остатачно поле предизвикано то флуктуация 0.000000000001 секунди след големия взрив и един кохерентен бозон (картон) забравен от неизвестно лице на улица Бряс №2 три дена след раждането на Мохамед.
Светът още помни разрушителните последици от експлозията на Тунгунският метеорит...
Фира - Антифира
Допълнение на теорията за супер симетрия
Склонността на физичните системи да се развиват към състояния с по-висока ентропия е известна като втори закон на термодинамиката. Дали не е дошло време да бъде преосмислен?
Известни учени - кадри на техническия университет във Варна, успяха да спрат фирата, да я превърнат в матриал и след това отново във фира. Това се случи в лаборатория по квантова механика сред природата във вила във варненските лозя, известна като „Вила Дел Кольо”. Изследователите направиха малък пулс в спирането на фирата, променяйки групата на атомите от една в друга, и след това пуснаха отново фирата да продължи по пътя си в първоначалния й вид. Експериментите във „Вила Дел Кольо” са извършени чрез използване на законите на квантовата механика, които определят поведението на атомите. Те са предложени от проф. Ненов през 90-те години на миналия век, във време, когато е било технически невъзможно да се докаже дали гениалният учен е бил прав или не.
Резултатите, публикувани в списание Натурел, са поразителни, като се има предвид колко трудно е да се демонстрира подобен опит и какви биха били потенциалните приложения. Когато видели резултатите, отначало някои учени дори не повярвали на очите си. Експериментът показва, че науката влиза в състояние на безпрецедентен контрол на кохерентна фира и матриални вълни. За да накарат потока на фирата да скочи от един облак в друг, екип от физици във Варна нагорещиха с лазер облак от атоми, който е бил дълбоко замразен в бавно движещо се състояние, познато като кондензатор на Михайлов–Ненов.
Пулсът на фирата, съставена от фирони, бил забавен от 740 000 км/сек на 20 км/час, а после и оставен в застой, казва ръководителят на екипа професор Пенков. Според Пенков, информацията на пулса била съхранена в замръзналия, гъст облак, което е феномен, добре известен на учените. А когато лазерът е бил изключен, светлинният пулс направил отпечатък „като холограма”. Това, което се е получило, е абсолютно перфектно копие на фирния пулс, но в матриална форма, казва професорът. А после, с един истински „квантов скок”, трансформираните фирони, навлезли в съседния кондензатор, затъмняват разстояние от около милиметър, където се появява отново оригиналното светлинно поле. Според авторите на експеримента, данните се прехвърлят от един облак на следващ, защото фирният пулс е превърнат във вълна от пътуващ матриал.
Тези експерименти обещават много технологични ползи. ИТ революцията дълго време е резултат от напредъка в намаляването на размера на силициевите чипове. Производителността се удвоява на около всеки 18-24 месеца, по известния закон на Михайлов. Но процесът на смаляване бързо доближава атомната скала, което ще изисква напълно нова технология.
Една от целите на квантовата информация, използваща фирони, е да изгради мрежа. А за мрежата са нужни възли и преносители, поясняват учените. В случая, фироните служат за преносители на квантова информация, а атомите са идеални за съхранение и извършване на процеси, т.е. те са възлите. Пенков отбеляза, че когато фироните са трансформирани в матриал, те по-лесно се манипулират. Можеш да вземеш матриала, да го сложиш на рафта и да го държиш там за известно време, обяснява професорът. Освен това, овладяването на „матриалните вълни” и побирането им в атоми ще направи възможно и конструирането на ултра точни атомни часовници, детектори за гравитация и интерферометри, използвани за измерване на ротации и ускорения.
Антифириз или новата автомобилна ера
Учени от ТУ Варна направиха сензационно откритие, което ще промени завинаги световното автомобилно производство и ще даде нов тласък в борбата с разпространението на световната фира. Откритието дава няколко прости технологични стъпки, който са достатъчни за свеждане на нивата на фирата практически до почти нула.
Най-важната стъпка е замяната на антифриза на автомобила с рядък негов изотоп – антифириз. Той се получава от извлек от корените на рядко африканско растение, обработен в анизотропно магнитно поле и последваща добавка на инфилтрат от бисквиди. Следващите стъпки са замяна на задния мост на автомобила с мост тип Макфирсон, подмяна на всички филтри с фиртри, монтиране на радио апарат с фиритна антена и подмяна на чупещия се волан с не чупещ се такъв.
Много важен етап е и радикалното обединяване на спирачната система с клаксона в нова, така наречената сфирачка. Това драстично намалява използваните компоненти и вероятноста за възникване на дефекти. За целите на новата система учените са разработили нов материал наречен Фиродо. Той приема фирите при спиране и след последващо преобразуване, ги подава към високо технологичната система за впръскване Фира-Буратор, която допълнително всмуква фира в радиус до 140 метра и подава в горивната камера чист био-дизел. За подобряване на коефициента на полезно действие на цялата система е нужен глицеринов сапун, който се настъргва и налага чрез компреси върху въздушният фиртар.
Учените гарантират, че посочените прости стъпки правят автомобила практически вечен. Единственият недостатък за сега е, че системата работи само във вакуум.
Опитите продължават.
ПРАВЯ ШУМ ОТ ЛОКУМ
Бутилка кореселин
Попадна в моя клин
Но клещи нямам аз
за да си сглобя компас!
Плаче гората...
Няма кашкавал...
Няма асфалт за да се асфалтира
горската пътечка
на нея се удави една мечка!
Имам си кръгла нула
от жигула, с труп!
Уредих се за затвора с чук бидон тромбоза
Там ще го изядат
Спринцовка във гъзът ще му заврат
За да живее мойта чучулига!
Аз стоя в лайна
За да живеят във лайна
И моите деца!
Краката които изядох
Няма да ги върна
няма да повърна!
Имам всичко във ковчега
но нямам шублер за мене...
Нямам...
Нямам!
Смърт под мокета
Една хлебарка шета
А аз със шишето
И убих детето!
Няма...
Няма да го дам
Няма да го дам
Няма да го дам
Няма да го дам
Това е моят юрган
Имам го в килера
Там баба си намерих!
С чук и лопата
Отивам в гората
За да изкопая дупка
В която ще има
Много лайна лайна...
За мойта баклава!
Ще си купя тапети
Ще си сложа мокети
И пердета
От трупове на долни чекмеджета!
Ти си гадно прасе
Имам твойта снимка
С една лимка ще ти извадя окото
И ще го сложа в делкото!
В бурии прасетата криеш
За да ги ядеш когато умреш!
Бягаш от нощта
Тя маже всичко с пача
Всичко става нощно пачено
Ей такова - изкривачено!
Director: Извънземните
Writer: Mihail Nenov
Stars: Radoslav Mihaylov
За Буквите Български
Впечатлен съм до каква степен са навлезли абревиатурите в езика ни. Те са придобили смисъл сами за себе си, отвъд това, което означават като съкращения на дадено съдържание.
За пример погледнете популярното ТКЗС. Колко българи веднага биха се досетили какво точно значат тези букви? Това състояние е в тон със “съветската” езикова практика, която целеше промяна в езика, особено що се отнася до политическата, икономическата и социалната структура в една държава.
Първата стъпка в тази насока е промяна в азбуката и правилата за писане, което води до отпадане на старата книжнина и въвеждане на нова. В България това се случи със страшна сила за разлика от другите европейски сателити на Съветския Съюз. Българската кирилица направи още една крачка към уеднаквяване с руската, загърбвайки диалектните особености в езика ни. Така се създадоха чудесни условия за появата и разпространението на абревиатурите от съветски тип.
КРЗ, ЦК, КНСБ, НДСВ, БТР, СБХ, ХТИ, МТС – те звучат като думи-чуждици. Опитайте се да ги изговорите! Пробвахте ли? И получили се? Получи се! Ето така, от само себе си! Но погледнете: веднъж е Ке, Не, Ре, Хе, а после Ка, еН, еР, Ха. Сега вижте СССР! Как точно да го кажем на български? Ще ви отговоря, но по-нататък.
Благоприятните условия , които доведоха до този хаотичен прочит на абревиатурите започват с отпадането на буквата Ъ в правописа. Всеки един от нас докато е учил азбуката са му казвали, че се произнася Ъ след съгласните, но това не се вижда никъде. Приема се на доверие. Щастие е, че азбуката и нейния прочит се научават от уста на уста. Ние сме закърмени с нея, от родители, учители, от знаещи и можещи. Предава се като народните песни. Но когато не виждаме потвърждение на знанието си за буквите написано на хартия, черно на бяло, започват извращенията: БКП, КПСС, БСДП, ДКМС, СДС, КДС, ДСБ с тяхното популярно произнасяне. Днес решим ли да четем само главните букви в един вестник, бързо и лесно можем да се пренесем 20 години назад и да се любуваме на съветската езикова практика.
Друго условие е пропагандата по радиото и телевизията от създаването им до сега - “Да се учим чрез медиите!”, “Медиите в образованието” - и голямото желание да заимстваме от руски език и от тяхната азбука заради общото благо на двата братски народа. Основен въпрос от миналото: Как да прочетем НРБ?
Запазването на този погрешен прочит на българските букви, срещнати извън азбуката, намира по-благоприятна почва в западните говори, в частност софийския, който определя книжовната норма през последните няколко десетилетия. А именно налагането на по-отворено произношение, в което е също така по-слабо изразено редуцирането на широките гласни а,о,е в тесните ъ,у,и. Стига се до абсурдното положение, в което типично българският звук Ъ изглежда по-неестествен отколкото едно А или Е. В западна България по-често се казва 8бе, 7де клас докато в източна в повечето случаи се употребява 4въ, 9бъ. Мнозинството българи извращават чувствителността си към буквите след първите няколко години в училище. Нелепо е един второкласник да из срича абревиатурите по-правилно от нас поради “невежеството” си за тяхната “общоприета” употреба.
Защо да не допуснем продължаващата подигравка с азбуката?
Защото идеите, хората, обединенията, структурите, институциите, заводите, университетите и т.н. биха били по-разбираеми и по-съдържателни за нас. Бихме избегнали и образуването на абсурдизми с корен дадена абревиатура: ТеКеЗеСар, ЧеКист, СеДеСарщина, БеСеПарка, РеМСист и др. Кой би казвал например РъМъСъист, ДъПъСар, СъДъСарщина? Доста би се ограничила тоталитарната “шир потреба” на абревиатурите. Облекчение от всевъзможни думи-еднодневки, неразбираеми преди и след 10 години.
В познатите ми езици не се сещам за такъв проблем. В английски, немски, руски, италиански всяко подобно съкращение се изговаря както буквите в азбуката. В немски език, сега изключвам руския, никой не би нарекъл член на Християн-демократическия съюз CDU - cedeuer. Tова обаче не е просто пример за следване. Чрез нашата азбука звукът Ъ видя бял свят в Европа. Там българският, независимо западен или източен говор, винаги ще звучи затворено и твърдо. Той е наша черта, която присъства в безброй изречени думи, във всяко следващо изречение. Да, има го и на Балканите (румънци, албанци, турци) и тук-там из Европа, но буквите български са го изобразили и съхранили!
Последната абревиатура, която трайно навлезе в речника ми е ДСБ. ДъСъБъ не звучи добре на мнозина. Хората не искаха да го приемат, не е естествено! Но какво означава това? Че е неестествено нашето А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З ...., че не е благозвучно? Ами тогава защо не нагодим нотните знаци вместо да предъвкваме руско-съветските хаотично побългарени заемки. Чуйте: БаЗиНоСи, УНоСиСи, СиДоСи, БаФаСи, СиДоВаРе... За мелодичност можем да ги натоварим и с нотна стойност. Други алтернативи не виждам в момента, но и тези ми изглеждат някак невъзможни.
Writer: Д И К
Злобната и кръвожадна шайка счетоводителки
Аз пак отивам в клуба Счетоводство да клеча
ш ма прощаваш, ма в главата ми нахлуха шез мисли, кат ромска фамилия с осем деца на централна гара:
вечер е. начало на нощта. преди два дни бех пристигнал у това село, но много не вервах на слуховете за некои от селяните. с ръце у джебовете и подритвайки замръзнала буца кал, слизам по калдъръма надолу към мегдана, решен или да разкрия тайнствените създания или да намеря некоа кръчма.
по това време на деня освен разговорите на висок глас на комшийските песове, обикновено друго не мойш чу. ала тази вечер нещо ма стяга (може би не требаше да крада тва елече от чичо кунчо) и ме кара да тръпна от ужас .... или от студа, но главния ми мозък е по-склонен да приеме първата възможност, защото долавям тих, монотонен брътвеж, като че от ранени и дори агонизиращи диви прасета- ..... жъмъгъхъ бъра-дъра ..... баланс .... шъпъръдъ бла-бла ..... дебит ..... жъмъгъхъ бъра-дъра ..... баланс .... шъпъръдъ бла-бла ..... дебит .....
не е далеч от здравия разум, че това е злобната и кръвожадна шайка счетоводителки, клечащи в тъмата, дебнейки поредна жертва. явно слуховете из махлата за серийни счетоводителки не бяха измислени.
отдавна неподритвайки замръзналата буца кал, бавно подавам глава иззад кьошето- въпреки слабата светлина на пълнолунието, гледката е смразяваща ........ логично кръвта ми замръзва, благодарение на което вече действам хладнокръвно, твърдо решен да избягам цял.
скрити в притъмнения ъгъл на байлальовия обор, шайка счетоводителки клечат в полукръг, зъзнат, тихо коментират новия закон и дебнат. смразяващия вятър леко заклаща три пъти изрусената, всеки път с различен оттенък, коса на главната счетоводителка. от време на време, поради предразполагащата поза, некоа пръдне тихо. абаносовия силует на шестата от лево ми напомня за некой познат ........ хм, дали ще мога да ги разкрия?
решавам да не рискувам и залагайки на спокойния живот с пълен комплект органи, махвам небрежно с ръка. наистина небрежно. наистина, уви. в миг главната ме фиксира, всички скокват, като че ли държани опнати кат тетива на индианец от пуерто рико.
бегам. ама бегам. по баиря. от некъде се спуща песа на леля радка. допускам че от изненадата дори не е успяло да ме подуши добичето. все пак едва ли друг път е виждало летец-изпитател да развива без самолет такава скорост.
със сетни сили стигам до палатката, ситуирана в края на селото, ненаръбан. фърлям се вътре, като девствен върху пияна курва и дърпам бърже ципа (на палатката) до долу. после го затисвам с туристическия котлон и една тухла, дето си я нося за кадем, га бродя по планински села.
цела вечер около палатката чувах кръвожадния брътвеж. явно клечаха до утринта около ми, но така и не се престрашиха да прекрачат въженцето от сплетена конска коса, с което предвидливо бех оградил малката си платняна крепост. една счетоводителка, колкото и кръвожадна да е, винаги се отнася скептично и предпазливо към непознати неща и непредвидени бъдещи разходи.
на сутринта тихо погледнах през найлоновото прозорче- явно при първите слънчеви лъчи се беха изпокрили по горската шума, канцеларии и офиси. набърже обрах багажа и задъхан скочих в последния момент на пътническия влак без билет.
на другия ден се ожених.
вече не излизам сам по тъмно.
Приказките на Бате Коле
Да бе мирно седяло, не би чудо видяло...
В едно царство, нa майна си Райна, царувал един застарял мъж. Имал той три дъщери. Най-голямата тежала 120 кила. С мъки успял да я шитне на един фетишист за жена. Втората била много пъпчива. След сума ти кандърми я омъжил за един кожен доктор от царството, да си прави експерименти с нея. Третата дъщеря била безумно красива, но понеже като малка паднала на главата си от едно скеле, била глупаво създание. Нея никой не я искал. За да не го излага и купил една стара кръчма в края на царството, в която се събирали само шматки и всякаква друга гмеч. Там тя била царица, макар и на царство от 120 метра квадратни.
Eдин ден след лов за диви глигани царят и свитата му посетили гнусната кръчма. По масите се въргаляли пияни отрепки, полуголи руспии сновели от маса на маса, а царската щерка обикаляла с малка шибалка в ръка, трепела мухите по прозорците и нареждала.
- Не повръщайте под масите, ползвайте тоалетната, не се пипайте по слабините, изяж си супата бе кретен, не си бъркай в носа плашиш ми клиентелата, прибери ги тея цици яд ме е да ги гледам......
Баща и стоейки на прага на кръчмата се прекръстил, метнал се на коня и хукнал дим да го няма. Пропускал като бесен и си повтарял:
- Да са иба у царя.
Приказките на Бате Коле II
Приказка за шефа на чорапената борса
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посока хоризонта, но се сетил, че си е забравил рибарските такъми на брега. Нали ви казах, той бил по-скоро млад отколкото рибар. Освен това бил и доста мързелив и не му се искало да се връща, а продължил да гребе.
Когато разстоянията до брега и хоризонта се изравнили спрял. Извадил от торбата си недоядена виенска кифла и я надробил във водата около лодката и зачакал. Минали няколко часа, но така и не се появила риба. И тъкмо да си тръгне от водата се подала една едра черноморска скумрия и му заговорила с човешки глас:
- Мараба пич и мерси за кифлата! Все бях виждала рибари, ама ти си феномен. Ловиш риба с виенски кифли. Понеже ме зарадва днес, имаш право на три желания, които ще ти изпълня.
Рибарят макар и млад бил виждал какво ли не, но такова едно явление говореща скумрия му било непознато. Дори когато на концерт на Лепа Брена звездата го цункала по бузката, не се бил толкова втрещил. А на всичкото отгоре и страдал от години от хронична обструктивна белодробна болест и в момента имал и остър бронхит, та въпреки че искал, не могъл и дума да обели. А скумрията това и чакала. Огледала го от главата до петите и видяла, че такъв балък трудно ще срещне втори път. Усмихнала се свежо и го попитала:
- Пич, от къде си купи моряшката тениска, много е готина. Навремето гледах един филм с Жан Пол Белмондо приличаш ми много на него.
А той бронхитът хроничният си е сериозно заболяване, не е шега работа. Трябва да спра с тея цигари - си помислил младият рибар и продължил да мълчи. Само се усмихвал леко под мустак.
- Искаш ли да ме водиш на кръчмата на първа буна - политала скумрията - Има прясна цаца и оранжада.
Рибарят макар и млад разбра, че с риболова е до тук. А и имал право на три желания, защо му е да кисне по цел ден виенски кифли в морето. Кимнал с глава в знак на съгласие и приел поканата на скумрията. С прилив на сили, макар и онемял от хроничния бронхит, загребал в обратна посока. Хоризонта се отдалечавал все повече, а скумрията весело подскачала около лодката и следвала рибаря.
Седнали на маса близо до водата. Рибарят говорел тихо и вдъхновено за морето, за хоризонта и за залеза, а скумрията в това време си поръчвала вече трета порция цаца с оранжада. Така я карали няколко години. Оказало се, че не само младият рибар е болнав. Скумрията имала лека форма на старческа деменция, въпреки младостта си и без да иска забравила за трите желания на рибаря. Дори напротив, оказало се че тя има желания и то не три а цяла дузина. А бронхитът се влошавал и рибарят дума не продумвал. Само леко се усмихвал. И гребял той всеки ден от брега до хоризонта, киснел виенски кифли в морето и чакал да хване нещо. Скумрията през това време съвсем затлъстяла, то това ядене, тая цаца с оранжада ебава яко фигурата.
Един ден прочел младият рибар в местната преса за появата на ново лекарство против хроничен бронхит. Закупил си го и започнал с лечението. Бронхитът минал като по чудо и рибарят си възвърнал отново гласа. Първото нещо което казал било - Да еба вашта мама и комунисти... Псувал така седем часа и седемнайсет минути без да се повтаря, като подкарвал всички наред по хронологичен ред и накрая завършил със скумрията.
Заварил я както всеки ден на кръчмата на първа буна, хапваща цаца с оранжада. Качил я в лодката, загребал в посока хоризонта и когато брегът се скрил, хвърлил тлъстата и разплута скумрия в морето. А тя била толкова тлъста и тежка, че потънала веднагически и се скрила от погледа му. Рибарят си извадил една виенска кифла от торбата, изял я и потеглил обратно.
Когато стигнал до брега разпарчетосал лодката, запалил огън с нея и три дни ял пил и се грял на него. Вече не псувал, а само се усмихвал. От бирата било това, защото много бил пил. И повече никога не ходил за риба. Винаги когато му се дояждало прескачал до рибната борса. Хем не била скапа рибата, хем нямало нужда да се лашка по цял ден в морето и да го храни с виенски кифли. А и борсата работела денонощно.
Забравих да спомена в началото, че младият рибар бил шеф на частна борса за чорапи и дамски чорапогащи. Риболовът му бил просто хоби. Бил.
Котката
- А, кво е тва бе?
- Не буди котката.
- Ти полудя ли бе, глупак?
Тука няма никва котка.
Можеха да спорят така още месец,
ако изведнъж не беше влязал човек.
- Я, човек!
- Къде, къде?
- Извинявайте, това ли е бюрото за
причиняване на насилствена смърт.
- Да, да, точно това е, много точно попадение.
С какво можем да ви помогнем?
- Ами, как да ви обясня, малко е необичайно но,
бих желал да ми отрежете краката.
- Ха, ха, необичайно,
та нали по цял ден това правим.
- Ами да, крака, уши, раце. Какво ли не режем.
А вие сигурен ли сте че точно това искате.
- Напълно
- Е, щом сте решил окончателно,
с удоволствие ще ви помогнем.
Как бихте желали да ви ги отрежем -
с лазер, с трион, с ножовка?
Или просто да ви ги изтръгнем.
- Ами, незнам. Не можели вие да решите вместо мен.
- О, разбира се.
- Бихте ли споделили все пак, защо сте решили да се разделите с
долните си крайници, тъй като провим едно малко проучване?
- Тва е много просто бе глупак, човека просто му е омръзнало да
шофира.
- Нима?
Човекът отрече тази версия.
- Може просто да го мързи да ходи.
- Да, а може да го домързи и да стои в инвалидна количка.
Тогава какво ще иска да му отрежем.
- Все пак, бихте ли ми казали цената. Ако обичате?
- Един момент, господине?
- Не карай човека да чака!
- Е, нека се поразходи малко за последен път.
- Но, нали го мързи?
- Това ти го каза.
- Няма никакво значение,
грабвай триона и да свършваме с тая работа.
- Добре, добре, какво ще кажеш да го минем гратис,
вижда ми се беден човека.
- Ами да, нали е хиляда и първият ни клиент,
от началото на месеца, може даже и да го скалпираме безплатно.
- Вижте какво, не съм дошъл тук да ми губите времето,
искам просто да ми отрежете краката.
Толкова ли е сложно. Писна ми от тази бюрокрация
навсякъде... момент ... панталоните ...
АААААААААААААААААААААА!!!
Director: Извънземните
НАРЕДБА № 13а-10403
За пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им.
НАРЕДБА № 13а-10403 ЗА ПРЕДЕЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ, БРАКА И ЛИПСИТЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ ПРИ СЪХРАНЯВАНЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ (ЗАГЛ ДОП. - ДВ, БР. 28 ОТ 1980 Г.)
В сила от 31.07.1959 г.
Издадена от Министерството на търговията, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията
Обн. ДВ. бр.61 от 31 Юли 1959г., изм. ДВ. бр.62 от 4 Август 1961г., изм. ДВ. бр.55 от 10 Юли 1962г., изм. ДВ. бр.63 от 7 Август 1962г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 1962г., изм. ДВ. бр.78 от 28 Септември 1962г., изм. ДВ. бр.4 от 14 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1964г., изм. ДВ. бр.60 от 31 Юли 1964г., изм. ДВ. бр.23 от 21 Март 1969г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1972г., изм. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1976г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1980г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Естествената фира е количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба разпределяне и транспорт вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях.
Към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото на стоково-материалните ценности, явили се от:
а) отпадъците при почистването на стоките;
б) разваляне, бракуване, амбалаж и пр.;
в) всякакъв род повреди и загуби, които произлизат от неправилно и недобросъвестно манипулиране;
г) от изкуствено предизвикани процеси - преработка, рандемани и др.
Чл. 2. Настоящата наредба урежда прилагането на нормите за естествените фири при следните фази на движение и обращение на стоково-материалните ценности:
а) при изкупуването (предимно на селскостопански произведения) обхваща всички дейности от момента на приемането на стоката от производителя до момента на предаването франко вагон най-близката товарна гара до изкупвателния пункт;
б) по време на транспорта - извозването на стоките:
по жп и воден транспорт - от момента на приемане на стоката франко товарна гара, респективно товарно пристанище, до момента на предаване стоката на собственика франко разтоварна гара или пристанище;
по коларски превоз и автопревоз - от момента на натоварването пред склад на производственото предприятие, респективно склад на едро, до разтоварването пред склад на едро, респективно магазин на дребно;
в) съхраняване в складове на едро, складове на интендантства, лечебни заведения, интернати и други ведомства - от момента на приемането в склада до момента на изнасянето от него на стоково-материалните ценности при продажбата или разпределянето им;
г) съхраняване и продажба в търговската мрежа на дребно, в складовете на заведенията за обществено хранене, столовете, в малките складове на поделенията на интендантства, лечебни заведения, интернати и др., в които става разпределяне по количества, близки до тия в търговската мрежа - от момента на приемането на стоката франко кола пред магазина, заведението и др. до продажбата на потребителя, респективно влагането й в кухненската продукция или разпределянето й;
д) лагеруване (дългосрочно съхраняване) в хладилници, плодохранилища, зеленчукохранилища, ровници, приспособени помещения и др.
II. ПРИЛАГАНЕ НА НОРМИТЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ
Чл. 3. (1) Нормите, установени в приложените към настоящата наредба таблици, са пределни (максимални) и се отнасят за стандартни стоки. Те се прилагат при отчитане на стоково-материалните ценности, при инвентаризации, при ревизии от държавните контролни органи и в други случаи за установяване на фактическата им наличност и се оформяват с актове по установения ред.
(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1969 г.) Загубите, явили се от бракуването и естественото понижение в по-долно качество на пресните плодове и зеленчуци при съхранението и транспортирането им, се установяват в момента на появата им и се оформят с актове по реда, определен с албума за типовите форми на счетоводните документи и книжа, издадени от Министерството на финансите и Централното статистическо управление. В акта задължително се посочва материално отговорното лице има ли вина за появата на загубата.
Чл. 4. Прилагането на нормите за естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване в складове и магазини и при лагеруване става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката.
Когато няма такъв недостиг, фири не се приспадат.
Нормите за естествените фири при транспорт се прилагат в случаите при констатирана разлика между предадените и приетите след транспорта количества при условие, че тази разлика не се дължи на кражба или злоупотреба.
Когато стоките не само се превозват, но и съхраняват от транспортното предприятие повече дни от срока, в който то е длъжно да ги превози, към предвидения процент фира за транспорта се прибавя съответният процент за съхраняване в склад, ако има диференцирани норми в таблиците на настоящата наредба.
Чл. 5. Приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми.
Предварително приспадане не се допуска.
Чл. 6. При прехвърляне на стоково-материални ценности от един склад в друг или от един магазин в друг, принадлежащи на едно и също търговско предприятие, интендантство, лечебно заведение, интернат и др., и в един и същ населен пункт нормите за естествените фири се прилагат един път. При нужда установената норма за естествена фира да се разделя между складовете, респективно магазините, в зависимост от времето на престоя (съхраняването, лагеруването) на стоките в единия или другия склад, респективно магазин, така, че общият размер на фирата да не надминава установените пределни норми.
Чл. 7. Нормите за естествените фири не се прилагат в случаите:
а) когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т.е. само по документи;
б) когато стоково-материалните ценности преминават през склада само по документи, а не се съхраняват и лагеруват в него.
Чл. 8. За стоките, които се пазят в саламура, която не влиза в теглото им (риба, сирене и др.), приспадането на естествената фира се извършва само в такъв случай, ако намаляването на първоначалното тегло на стоката се установява по пътя на измерването й при продажбата или разпределянето нето тегло. Нормите не се прилагат, ако такива стоки се продават или разпределят при бруто тегло.
Чл. 9. Не се признават естествени фири на стоките:
а) които се продават или разпределят на бройки в специална промишлена опаковка и в определен грамаж;
б) които се съхраняват, лагеруват и превозват в херметическа опаковка (запоена с калай или заляна с червен восък, смола) и течни стоки в стъклена опаковка.
Чл. 10. В складове, в които не може да се установи точно времето за престояване на всяка стока при съхраняване и лагеруване, определянето му става въз основа на стокообращаемостта. Последната се изчислява в дни по пътя на разделянето на средния месечен остатък на дневния оборот за всяка стока.
Чл. 11. Сезоните, посочени в таблиците към настоящата наредба, да се смятат, както следва: летният - от 1 юли до 30 септември, есенният - от 1 октомври до 31 декември, зимният - от 1 януари до 31 март, и пролетният - от 1 април до 30 юни.
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 1976 г.) (1) Ръководствата на стопанските организации съгласувано с профкомитета могат да определят фирите по търговски обекти в размер до ± 30% от твърдата фира на база отчетните и планово-разчетните данни за количеството стока, постъпила в организацията, като се изхожда от хладилната съоръженост на магазина, средните стокови запаси (в дни), постоянното поддържане на задължителния асортимент-минимум от месни произведения и други показатели.
(2) При ежедневни доставки без големи предхождащи остатъци и при неподдържане на одобрения среден стоков запас да се признава фира в размер до 70% от твърдата фира.
III. ОСОБЕНИ И ПРЕХОДНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 12. (1) Неразделна част от настоящата наредба са приложените таблици за пределните норми на естествените фири на стоково-материалните ценности.
В тях са включени всички норми на фири, установени досега с постановления и разпореждания на Министерския съвет, с наредби, заповеди и др. на министерствата и ведомствата относно фирите при транспорт и съхранение на стоково-материалните ценности в търговското обращение и при разпределяне между поделенията на министерствата и ведомствата. Не са включени нормите при производство, рандемани и преработка.
(2) Настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство.
Чл. 13. (1) Нормите в тези таблици се прилагат от министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства за дейностите, указани в началото на всяка таблица.
(2) Нормите за транспортните фири по железопътен и воден транспорт и при автопревози, включени в таблиците на настоящата наредба, се прилагат и от Министерството на транспорта и съобщенията, респективно поделенията му, като установените норми на фири за същите стоки в уставите на железниците и водния транспорт се отменят.
(3) Министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и ТКЗС ползуват нормите за фири при транспорт по уставите на железниците и водния транспорт за всички стоки, за които няма установени норми за фири при транспорт в таблиците по настоящата наредба и до попълването им с нови норми.
Чл. 14. (1) Допълнения и изменения на таблиците и нормите, включване в тях на други стоки и норми става по предложение на някои от министерствата или ведомствата, ползуващи същите таблици, направено пред Министерството на търговията, което съвместно с другите издатели на настоящата наредба и съгласувано с Държавната планова комисия допълва и изменя таблиците и нормите.
(2) Предложенията трябва да са обосновани с резултатите от опити и наблюдения над стоково-материалните ценности.
Чл. 15. Резултатите от възложените на министерствата и ведомствата опити за установяване естествените фири на стоки на основание Постановление № 169 на Министерския съвет от 8 август 1958 г. се включват в таблиците по установения в точка 15 ред.
Чл. 16. (1) Министерствата и ведомствата, които ще извършват опити за естествените фири на стоково-материалните ценности, да искат съдействие и упътвания от научно-изследователските институти по методологията на опитите.
(2) Настоящата наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Известия на Президиума на Народното събрание" и отменя всички постановления, разпореждания, наредби, заповеди и други за определяне нормите на естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване и транспорт.
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 13А-10403 ЗА ПРЕДЕЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ И ЛИПСИТЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ ПРИ СЪХРАНЯВАНЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1980 Г.)
§ 8. Отменят се Заповед № 520 от 29.06.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта; Заповед № 709 от 7.07.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед № 1628 от 13.07.1964 г. на Комитета по хранителната промишленост; Заповед № 339 на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед № 1141 от 11.01.1972 г. на Министерството на вътрешната търговия и услугите и Министерството на финансите; Заповед № 235 от 20.02.1969 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Централния кооперативен съюз.